Vote
BGtop
Log in

I forgot my password

Latest topics
» Другарче за ГИФ
Mon Feb 22, 2016 7:21 pm by Шейн

» Всичко останало
Mon Feb 22, 2016 7:19 pm by Шейн

» Call me Shane or Mr. Death.. I don't mind
Mon Feb 22, 2016 6:50 pm by Persephone

» After one week..Persephone and Eryx
Mon Feb 22, 2016 2:58 pm by Persephone

» Запазване на лик
Mon Feb 22, 2016 2:38 pm by Persephone

» Другарче за РП
Sun Feb 21, 2016 8:12 pm by Persephone

» Eryx Whitood - "The walking disaster."
Sun Feb 21, 2016 7:41 pm by Persephone

» can we talk for a moment /spam
Sun Feb 21, 2016 6:10 pm by Katherine Night

» Вземане на герой
Sun Feb 21, 2016 4:29 pm by Persephone

Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 40 on Sun Feb 21, 2016 5:09 pm

Eryx Whitood - "The walking disaster."

View previous topic View next topic Go down

Eryx Whitood - "The walking disaster."

Post by Eryx. on Sun Feb 21, 2016 7:38 pm

Ерикс Уайтууд / THE RAVENS / FC: Daniel Sharman / Powers: Телепатия , Weather control

Лунната светлина проблясваше в ярко сините му очи и ги караше да блестят като нешлифовани диаманти. Устните му се извиха в крива усмивка, той постави цигарата между тях и вдиша дълбоко деонстрирайки насладата от никотина. След няколко секунди мълчание се изправи и обърна с лице към момичето до него.
-Идваш ли, Изи? Или Изи Пизи я хване шубето? -Гърлен смях се изтръгна от устните му. Разбира се, че Изабел щеше да дойде, тя бе влюбена в него и щеше да го последва дори по пътя към Ада. И все пак Изи се поколеба..само за няколко секунди й се прииска да си стане и да си тръгне, защото знаеше, че това нямаше да има хубав край. И все пак не го направи, изправи се и улови протегната му ръка.
-Какво е това страх?!-Каза насмешливо тя и двамата се отправиха към гората.
-Така те искам!
-И все пак..-момичето сложи кичур коса зад ухото си и погледна земята засрамено от това, което щеше да каже..-Не мислиш ли, че е опасно? Моста а смъртта не случайно има своето име!..
-Не бъди и ти като останалите! Минавал съм от там редица пъти и все още стоя пред теб от плът и кръв нали?! -Той се усмихна и стисна ръката й окуражително. Ерикс никога нямаше да бъде с нея по онзи начин, по който тя желаеше. Да, той й бе доста добър приятел и винаги я спасяваше и защитаваше, но не я обичаше..Криеше много от нея, изчезваше мистериозно за дни, после се появяваше сякаш нищо не се е случило..Целуна я, а после не се появи цяла седмица. Когато се върне бе целият в синини и никога не отвори темата за целувката. Изабел се научи просто да се примирява, да се нагажда според настроенията му и да е задава никакви въпроси и точно за това той остана до нея.
Двамата вървяха към Моста на смъртта. Хората го наричаха така, защото редица хора бяха загинали при необясними обстоятелства. Пропаднала дъска, прехапано въже, просто заллитване..всички знаеха, че тези обяснения не са верни и, че там има нещо ненормално, свръхестествено същество или сила, които вземаха своите жертви.
-Идваш ли?-Подкани я Ерикс стъпвайки на първата дъска от моста. Изабел бе несигурна и се поколеба, но все пак го последва. Бяха на средата на моста и мислеха, че вече всичко е наред и нищо няма да се случи, когато моста започна да се люшка силно. Сякаш някой стоеше от двете страни и с все сила клатеше въжетата. Изабел започна да крещи и се вкопчи в Ерикс, който от своя страни направи същото, но с въжетата.
Той продължи да върви, решен да стигне края, като крещеше на Изи да се държи здраво.
Чу се хрущене..късане...и ужасяващия писък на Изабел, а следващото, което Ерикс помнеше беше тъмнина.

Тъмнината го поглъщаше и обграждаше от всички страни. Болката в главата му бе пронизваща и придружена от шепоти, които се превръщаха в крясъци. В края на тунела имаше светлина, на дъното му бе Изи, която с усмивка на уста го чакаше, той се затича, но сякаш стоеше на едно място..А когато започна да се движи Изи започна да се разпада, превръщайки се в глозгани кости, череп, чудовище..
-Ти ме погуби, Ерикс...-Гласът й бе далеч и тъжен като стенание. -Ти ме уби...

-Не...не..не!- Ерикс се събуди в леглото си, слънчевата светлина, която струеше от прозореца го обля и той се опита да успокои дишането си.
От онзи ден той не спираше да сънува кошмари. Изабел бе главна героиня в тях и всяка нощ му напомняше смъртта си и най-вече факта, че той е виновен за нея. Ерик потри ръце и се изправи, отиде в банята и напръска лицето си с вода, а след това си взе дълъг душ..Живота му никога нямаше да бъде същия. Изабел бе неговото бреме,животът се превърна в наказание за него..Той се затвори още повече като личност..Макар да бе общителен и да посещаваше всяко мероприятие, парти и да познаваше цялото училище , никой не познаваше неговата истинска същност. Ерикс не допускаше хора до себе си, защото се страхуваше, че те ще свършат като Изабел.
Самият той бе собственото си проклятие.

Допълнителна информация:
Покрит с татуси.
Агресивен, забавен, спонтанен, обича приключенията, купоните, умен и общителен
Има черна котка за домашен любимец на име Луна
Мистериозен и потаен недоверчив
avatar
Eryx.

Posts : 4
Join date : 2016-02-21

View user profile

Back to top Go down

Re: Eryx Whitood - "The walking disaster."

Post by Persephone on Sun Feb 21, 2016 7:41 pm

Прекрасен герой! Одобрен и добре дошъл
avatar
Persephone
The Boss
The Boss

Posts : 415
Join date : 2014-11-08

View user profile http://theravenboys-rpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum