After one week..Persephone and Eryx

Ерикс се бе подпрял на бетонената стена в тъмната килия и размишляваше със затворени очи и скръстени пред гърди ръце. Бе свикнал да попада тук, да се забърква в неприятности и да живее на ръба. Това за него бе напълно нормално, но не и за другите..И все пак хората са казали:"Това, което е нормално за паяка, е хаос за мухата." е..Ерикс определено бе паяк. Нямаше да усетиш кога те е оплел в мрежите си и те води към гибелта. Всъщност лошото бе, че самият той правеше всичко това несъзнателно. Разбираше, че е навредил на някого, когато вече бе късно. Ето защо странеше от хората и отхвърляше помощтта им, предпазваше ги от самия себе си.

-Ерикс Уайтууд..освободен сте под гаранция!-Ерик отвори очи и се отблъсна от стената. Знаеше, че мама и татко скоро ще платят гаранцията му, те винаги правеха така, защото не виждаха, че проблема е в Ерикс, а не в останалите. Мама и татко винаги прехвърляха вината у приятелите на Уайтууд или у наивността му, но всъщност виновникът бе самият той. Момчето излезе от килията и се отправи към фояето, където очакваше да види шофьора си..вместо възрастния мъж с униформа и фуражка обаче го чакаше красива червенокоска. Ерикс остана учуден и приближавайки се към нея отбеляза:

-Антъни да не е болен, та родителите ми са изпратили теб? -Момичето го погледна малко объркано, а след това се усмихна многозначително. -Значи нямаше нищо общо с родителите ми?-Ерикс повдигна вежди изненадано..не знаеше какво се случва и защо непознатата бе решила да играе ролята на "спасителка" ...той нямаше нужда от нея, защото не искаше да бъде спасен.

Проблеми.
Това донисаха всички гарванови момчета на семейството й. Откакто братовчедка й се бе забъркала с тях, успя да забърка и семейството й. А Персефона... Персефона трябваше да открива тези, които биха могли да им бъдат  полезни в откриването на Глендоуър. А сега... Сега трябваше да виси в полицейските управления, за да ги събира и едва ли да не ги моли да им помогнат.
- Ерикс Уайтууд. - усмихна се многозначително и се представи за него сестра. Нямаше нужда да плаща гаранция. Той щеше да се оправи с това сам. Стигаше единствено, че му спасява задника. И макар останалите да бъха твърдо против нещо й подсказваше, че това момче ще бъде част от планът им.
- Не искам да имам нищо общо със семейството ти, но в момента си ни  нужен. - каза и замълча. Нужно ли беше да му казва за Глендоуър? Трябваше ли да го моли за помощ? Нима не бяха достатъчни? Тези въпроси я тормозеха, но не беше способна да отговори на нито един от тях. Колкото повече бяха, толкова по-голям шанс можеше да имат, за да стигнат мечтаната цел на Ганзи. Но имаше нещо, което не бе споделяла с никого. Колкото повече се приближаваха, толкова по-опасно ставаше. Толкова повече свръхестествени същества щяха да се изправят на пътя им и да водят война, за да се доберат до силата му.
- А сега ме последвай. - дори не я изчака да довърши. Отвори вратата, мрънкайки нещо под носа си, но нямаше да го остави да се измъкне. Човек, който може да манипулира времето щеше да им е от полза.
- Но преди това... Нека видя на какво си способен. - застана пред него и скръсти ръце.  Самоуверена усмивка се бе настанила на лицето й, а в очите й играеха малки пламъчета.